Катя Гаргова е вложила своя доказан професионален талант, въображение и опит, за да създаде едно сериозно, пикантно-сладостно и много красиво вино.
Лозята са засадени в землището на с. Шишманово. Към 2021 година са били 5 годишни. Почвите са канелени и сиви горски. Беритбата е проведена на 9 септември 2021. Ронкано е на ръка и цели гроздови зърна са сложени в бъчва 225 л да ферментират. Проведена е ферментация и последвала мацерация с ципите в продължение на 6 месеца. После виното е източено и ръчно пресовано на 22 март 2022 г. Бутилирано е на 13 юли 2022 г. Отлежавало е 6 месеца в дъбова бъчва, 4 месеца в стъклени дамаджани и в бутилка – от юли 2022 г. до днес.
От екипа на Росалеа:
Винен кръговрат
Началото и след това
Виното е с нас повече от хилядолетие. Или ние с него. През вековете Човекът е създавал чисти, но и кръстосани сортове. Уви, някои от тях са вече забравени. Дали вследствие на еволюцията в развитието, в предпочитанията, регионите, климата… Начинът, по който произвеждаме вино, бе драстично променен в последните 100 години. Въведе се контролирана ферментация, появиха се съдовете от неръждаема стомана, култивираните дрожди и много други, по-модерни технологии. Логично възникна и въпросът дали тази технологична намеса е променила вкуса на крайния продукт, вкуса на виното? Тук ще цитираме Шон Такри (1942-2022), неортодоксалният винен майстор от Калифорния: „Съвременната технология за неговото производство не прави виното по- добро от това в миналото. Тя просто го направи достъпно за повече хора“.
За нашите 157 Rubin-ени бутилки
Пожелахме да се върнем назад – в кръга на виното, в кръга на времето. Макар и за малко. Да заменим машините с човешки ръце. Да оберем рубина ръчно, да премахнем дръжките му ръчно, да не го смачкваме, да го оставим да ферментира в бъчва, да го пресоваме с ръце. Етикетът във формата на кръг сам подсказва за процеса по неговото създаване…
Думите на енолога Екатерина Гаргова
Годината е 2021, ROSALEA – съвсем нова и крехка винарна. Време, в което трябваше да се справим с пандемичната обстановка и да приберем нашия рубин, вече готов за винификация на червено вино. Чуден слънчев ден, датата е 9 септември. Организирахме брането на гроздето под формата на тиймбилдинг с няколко IT експерти от Румъния – партньори и приятели на избата, обичащи природата и вълнуващи се от работата на лозето. Въпреки младостта на лозите, гроздето беше перфектно – уникално изваяни от природата и тероара на Сакар чепки! Разполагахме със съд от 2 куб.м, в който обаче мястото не беше достатъчно, за да побере набрания тонаж (не ни стигаше обем за около 250 кг). Или по-поетично казано – имахме дом, но нямахме стаи да приютим всяка чепка, а дори и най-малкото зрънце заслужаваше да попадне в бутилка, да напише своя история… Реших, че можем да „настаним“ гроздето в бъчва от 225 литра. Спомних си за опита ми с ферментация на цели зърна грозде в бъчва – трудоемка и бавна технология. Бях правила такава с мерло 2008, мавруд 2016 и гъмза 2018. С рубина не бях толкова на „ти“, но по-важното тук бе да му дадем подслон, за да се роди и развие. Подбрахме най-най-перфектните гроздове от цялата партида, грозд по грозд от всяка касетка. Събрахме нужното количество. Голямата партида беше преработена в съда от 2 куб.м и със селектираните чепки започнахме направата на виното, което в момента държите в ръцете си. Представете си следната картина: бъчвата – перфектно измита и подготвена за пълнене; гроздето – охладено и строено в касетки; хората – усмихнати и готови за работа. Така стартира всичко.
