Христина и Константин Илиеви, собственици на Виа Антика, са и създателите на тази смела и атрактивна тамянка в оранжев стил – натурално вино с дълбочина и характер.
Агрономът, на когото Виа Антика дължи качествения изходен материал, е Карамфил Дулев.
Тамянката е от лозе в местността Зафир могила, в землището на с. Васково, общ. Любимец. Средната възраст на лозята е 12 години, формировката е Гюйо микс.
Лозята са разположени на равнинен терен с южно изложение, на надморска височина около 310 м. Почвите са плитки, песъчливи.
Гроздето е набрано на ръка в касетки по 12-13 кг на 25 август 2024 г.
Предхождана от известен период на студена мацерация, ферментацията е спонтанна, проведена изцяло със собствените на гроздето диви дрожди. Следва постферментативна мацерация. като продължителността на целия процес е около 30 дни. През този период гроздовият сок, а в последствие и виното, имат контакт със 100% от гроздето и неговите ципи.
Отлежаването преди бутилиране е в продължение на 10 месеца в неутрален съд (INOX) върху фини утайки.
Коментар на Христина и Константин Илиеви:
Както всички вина, които правим, това вино също е издържано в духа на натуралните вина и минималната интервенция при неговото създаване е водеща и този път.
Разбира се оранжевите вина по принцип се причисляват към натуралното винарство, което е и в основата на нашия интерес към тях. От друга страна този архаичен метод на винификация при белите сортове, включващ продължително настойване на гроздето с гроздовия сок, несъмнено ни привлече като производители. Любопитството да правим богати и екстрактни вина от бяло грозде надделя през 2022 година, когато за първи път винифицирахме грозде от сортовете русан и верментино, пак от същото лозе.
През 2024, след като първите ни оранжеви вина бяха приети радушно, а и вече имахме два червени български сорта – рубин и евмолпия, решихме, че може да опитаме да направим оранжево вино и с бял български сорт. Като най-типичен и разпространен в района, изборът ни съвсем естествено се спря на тамянката. Към този избор ни подтикна и фактът, че при добър резултат това щеше да е и първото оранжево вино от този сорт в България.
Основните предизвикателства при това вино бяха ароматният му профил и вероятността да се получи грубо, тежко и натоварено с екстракция вино. По тази причина решихме да задържим гроздето с ципите за по-кратък период и след 30 дни го източихме и пресовахме. Към края на периода на отлежаване неколкократно отделяхме утайка, с идеята да не филтрираме виното и да постигнем повече бистрота по естествен път. По този начин отстранихме голямото количество седименти, които често остават при нефилтрираните оранжеви вина. Така успяхме да предпазим виното, което при контакт с голямото количество твърди частици за по-продължителен период в бутилката би загубило много от качествата си. От друга страна така постигнахме и по-добър естетически ефект без да го филтрираме.
